Черноморският винен регион на България е място, което обичаме не само заради плажовете. Това е мястото, на което се постигат някои от най-интересните български бели вина и най-вече от един от най-старите сортове по нашите земи – димят. От Златна Добруджа и средновековните столици – Плиска и Преслав, по поречието на Дунав, надолу през Аладжа манастир, покрай двореца в Евксиноград, та чак до границата с Турция, с меката си зима и прохладното си лято, тук можем да се удавим не само в бетон, но и във вълнуващо вино.
Плътни червени вина. Неолитни долмени и тракийски светилища. Един типичен български сорт, който всъщност не е български.
Сакар и Източните Родопи са мистичната точка на винената карта на България, от която се тръгва на пътешествие към духа на балканското вино.
Навиците ни в пиенето на вино или каквото и да било друго се променят трудно, но още по трудно се преодоляват закостенелите клишета. И понеже извънредното положение, коронавируса и всичко останало ни карат постоянно да преосмисляме света около себе си, ние ви предлагаме да разбием едно от най-големите родни клишета.
Малко неща обединяват хората повече от храната. Ралица, Крис и Стефан обаче бяха превърнали споделянето й в професия.
Карловски, врачански, сунгурларски, сандански, варненски, кайлъшки – все думи за мискет, които придават на този сорт успокояващо народно звучене. По традиция всички знаем едни и същи вицове, ама по друг начин, така че лесно да се заблудим, че става дума за едно и също грозде, което просто расте навсякъде. Повечето мискети обаче нямат нищо общо помежду си освен името. Защо се казват така тогава?
Може би най-българското вино от всички български вина, а до скоро и най-големият им враг - това е маврудът. Тежкото вино, от което вдигаме кръвно и получаваме сърцебиене, нищо, че това е цената на Крали-Марковата мощ. Зад силата на мавруда стоят десетки технологични фактори, но днес ви запознаваме с легендата за този емблематичен сорт.
Пиенето на вино може да бъде плашещо изживяване. Добре познаваме усещането, че каквото и вино да избереш – все ще сбъркаш. Стоиш пред винения щанд и си мислиш - защо има толкова думи на френски по тия етикети? Ей това - скъпото, сигурно само него има смисъл да пиеш, я да си взема две бири…