Пиенето на вино може да бъде плашещо изживяване. Добре познаваме усещането, че каквото и вино да избереш – все ще сбъркаш. Стоиш пред винения щанд и си мислиш - защо има толкова думи на френски по тия етикети? Ей това - скъпото, сигурно само него има смисъл да пиеш, я да си взема две бири…
Но идва и моментът, в който си на кръщене и някак си трябва да има вино, затова... “За тия пари, по-добре да взема нещо френско, там има стандарти, знаят хората.”
Със сигурност е виновна националната телевизия! С години тя насажда усещането, че “по света” и “у нас” са различни неща и второто със сигурност не е толкова добро. България има традиции в правенето на вино, то е съществена част от нашата култура и е добре тя да бъде познавана, особено във време, в което неграмотността и патриотизма често вървят ръка за ръка.
Българското вино въплъщава ужасно много неразказани истории. Това са истории едновременно на традиционни ценности и на иновации, на семейни легенди и на успешно предприемачество. Това съчетание отразява почти буквално турбулентната история на България от последните 150 години. А тя е толкова противоречива, че е по-добре човек да я опознава с малко помощ, някоя гъмза, например.
Пиенето на вино е народно удоволствие. Дядо ти има лозе, прави вино, празници не липсват и до следващата година то е изпито. Вкусът на детството за страшно много хора. Независимо къде си израснал обаче, един ден неизбежно се шокираш, че на света има не само Мерло и Каберне Совиньон! В главата ти зазвучава Вагнер и тогава или бягаш панически, или тръгваш да покоряваш нови земи.
Ние от “На по вино” помагаме да покорим собствените си земи и собственото си вино. Иначе ще го загубим. Към момента в България се отглеждат близо 20 традиционни местни сорта грозде, според специалисти има още толкова, които са изгубени, в името на разпознаваемите световни такива.
Тук страната ни не е изключение от повечето страни по света. Но понеже откакто сме в Европейския съюз се съизмерваме с Румъния, редно е да кажем, че северната ни съседка, страната с най-голям процент лозови насаждения от типични местни сортове в света – над 50% . Дори да си кажем, че все пак това е страната на 11-то място в света по количество лозови насаждения, редно е да споменем, че в Гърция ситуацията е подобна – над 75% от всички лозови насаждения са само от местни сортове – според доклад на Световната лозаро-винарска организация. В България ситуацията е доста по-различна.
Ценното в пиенето на българско вино и особено на вино от местни сортове е, че това стимулира не само неговото производство и разпространение, но също така подпомага иновациите в сектора. В предстоящата седмица, ще ви представим един рядък български сорт, който, макар и създаден в средата на 70-те години, е почти забравен, въпреки качествата си. Ако искаме да го има, добре е да го пием.
Не бива да се страхуваме от миналото, защото то няма как да се завърне. Поне не напълно. Опознавайки непознатото българско вино, човек си дава сметка, че то е било под носа му през цялото време. Остава ни само да вдишаме неговия аромат и да се запознаем с неговия характер. Да научим нещо ново за себе си. Да дадем нещо на света.